Основният текст на един печатен материал обкновено е най-типичният му елемнт. Текстът формира акри от сиви площи в книгите, списанията, отчетите и стотици други документи. Когато прочитането и възприемането на смисъла му е най-важната задача, задължение на дизайнера е да осигури гладко и приятно четене. Отличителните черти на добрия шрифт за основен текст са неговата графична четливот и смислова четливост. Графичната четливост се отнася за яснотата, разпознаваемостта на буквите – доколко лесно една буква се различава от всички останали. Смисловата четимост сеотнася за взаимодействието, съчетаването на буквите при образуване на думи, изречения и параграфи.

Когато се предценяват различните варианти, ключовата дума е златна среда. Традиционно схващане е, че големи количества текст – плътно изписана станица или повече – серифният шрифт се чете по-лесно, отколкото безсерифния. Има няколко теории защо е така. Първата е, че ние сме свикнали така: текстът на почти всички вестници, списания и книги е изготвен със серифни шрифтове. Теорията е логична – в страни с предимно безсерифни шрифтове (като Швеция), читателите предпочитат именно безсерифен шрифт.

Втората е, че серифният шрифт е по-ограничен (по-близък до човешкото възприятие); той е приятна комбинация от дебели и тънки чертички, подобна на краснописа. Обратното, безшерифните шрифтове са ценени за техния студен, хай-тек, машинен вид. Техните геометрични форми са подходящи за изчертаване с механични чертожни инструменти.

Третата е, че създава оптически връзки между буквите, които леко водят погледа от една буква към следващата. Това е основната причина в Times с множество редове от дребни букви е могло погледът на джелтълмена неволно да прескочи на съседния ред. Ето защо е разработен Times Roman, чиито хоризонтални чертички водят погледа по реда 🙂

Ако подачало смятате да ползвате грозни шрифтове, направете го със задоволство! Бъдете храбри! Направете изявление!

– Робин Уилиямс, Санта Фе, Ню Мексико