В началото на 1960 г. Лорънс Хърбърт всеки ден ходил на работа със син Кадилак с червени седалки. Така му хрумнал интересен въпрос: Как да създаде „универсален език“ на цветовете. Хърбърт, собственик на печатницата Pantone по това време, точно бил приключил с производството на цветна карта, която да помага на дамите да си изберат чорапогащник. Това се е оказало доста трудна поръчка, тъй като трябвало ръчно да смесват всеки нюанс, докато получат желания цвят. Нещо повече, той узнал, че всяка компания смесва мастилата си по собствена рецепта и ако си поръчате един и същи цвят, в две различни фирми, шансът да получите еднакви мостри граничи с нула.

Тогава той намерил решение, да създаде единен стандарт, в който всеки цвят е описан с цифров код, така ако някой в Ню Йорк иска да отпечата нещо в Токио, трябва само да вдигне телефона и да каже: „Искам цвят Pantone 123“ и от другата страна ще знаят точно какво да направят. Хърбърт прави малка мостра на първата си скала и я изпраща на фабрика за мастила.

Днес 50 години по-късно, той все още пази копие от тази скала: „Държа я точно тук, в офисът ми в Палм Бич“.

През 1970 г. Pantone вече прави по над милион долара годишно само от лицензионни такси. „Имахме консултанти, които да ни даваха информация какви цветове се показват в Милано или в Париж“, спомня си той. „Изглежда много от дизайнерите едновременно решават, че капучиното ще е хубав цвят за дадена година“.

Вече пенсионер Лорънс Хърбърт, все още се интересува от цветове и с интерес обяснява разликите между Delphinium Blue (16-4519 TPX) и Maui Blue (16-4525 TCX).

„Господ е създал светът за седем дни“, казва той „И на осмия ден, повикал Pantone да го украси с малко цвят.“

Източник: www.printmag.com
Превод: Радина Дойнова